ХV в. БЪЛГАРИЯ

1. София, НБКМ, № 542 (455). Празничен миней (Стружки). Сръбски ръкопис от XV в., л. 14а–25б. http://82.147.128.134/slr/public/image 

‍Описания:
Цонев 1923: 63. Преписът е отбелязан в библиографския обзор на Попруженко, Романски 1935: 62–63, № 1.

‍Издания:
Баласчев 1898: 1–42.

‍Изследвания:
Баласчев 1898: LXXVII; Нихоритис 1990: 160–162.

‍Забележка:
Преписът е използван за разночетения у Иванов 1931: 316–321 http://kroraina.com/NI/.


XVI в.АТОН
2. Зографски манастир, № 47. Стишен пролог за цялата година. Български ръкопис от началото на XVI в., л. 281а–281б. 

‍Описания:
Ильинский 1908б: № 179 http://starieknigi.info/Knigi/R/Russkij_arheologicheskij_institut_v_Konstantinopole_Izvestiya_1908_13.pdf; Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 1994: 49, № 47; Турилов, Мошкова 1999: 231–232, № 597. Преписът е отбелязан в библиографския обзор на Попруженко, Романски 1935: 63, № 2.

‍Издания:
Иванов 1931: 316–321 http://kroraina.com/NI/; Лавров 1930: 193–195 (https://www.twirpx.com/file/2215982/); Дуйчев 1966: 167–171.

‍Изследвания:
Иванов 1931: 315–316 http://kroraina.com/NI/; Дуйчев 1966: 161–164; Škoviera 2010: 135–136 https://www.academia.edu/26732089/Sv%C3%A4t%C3%AD_slovansk%C3%AD_sedmopo%C4%8Detn%C3%ADci._The_Seven_Holy_Slavonic_Saints._%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8._%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8B%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8._full_book_; Бобев 2020: 20 https://www.ezik-i-literatura.eu/2020/1-2/02-EiL_1_2_2020_Andrey_Bobev_web.pdf 

Забележка:
В Лавров 1930: 193–195 (https://www.twirpx.com/file/2215982/) са печатани части от преписа. Изданието в Дуйчев 1966: 167–171 е с паралелен гръцки текст.